БОЛКАТА, ЛЕКАРЯТ, БЛАГОДАРНОСТТА

                    На всички колеги, с които съм работил: с любов!...

                                                                                        Аз

1. Болката

Като муцуна в криво огледало

пак Болката от ъглите се хили,

увиснала в небе жестоко–бяло,

подобно  прилепи  във пещера гнездили...

И като звяр, подгонен в пещерата,

със рев смразяващ въздуха раздира:

на нечовечен Бог

                               Тя – дъщерята –

зловещо ту се ражда, ту умира!...

И като хищна птица –

                                    Светлината скрива;

в душите –

                  гони слънчевото зайче;

в Надеждата –

                        безмилостно се впива...

О Светлина!...

                        О въздух!...

                                            Майчице!...

                                      2. Лекарят

Вълшебникът от приказката стара

на Детството ни, с ласкави очи

ще дойде... Може нежно да се скара,

но все Надежда в думите звучи...

Той всяка Болка сам ще я изстрадва,

гърдите му са в рани от Страстта,

но тъй, по детски искрено, се радва

в очите ни да види Радостта!...

И затова навярно и лицето му

с невидим плуг Живота набразди

и хищници – цикатрикси – сърцето му

захапали са...

                        Безнадеждно може би!...

                                       3. Благодарността

Защо цъфтите люляци вълшебни?...

Защо е тоя дивен аромат?...

Да идем с вас, о мои ненагледни

при Оня, който с Болка е богат!...

Да занесем дъхът ви мил и нежен

във пролетта за радост разцъфтял –

(о цвят вечерен или белоснежен!...)

при Оня, който векове е бдял...

Че в нощ една косите побеляха

могъл ли бих сега да го даря!...

... В едно звездите да се съберяха –

не стигат пак!...

                           – Вълшебнико,

                                                   Благодаря!!!...

Едно  време...