След всеки крясък, болка и обида,
след всяка сълза, безсънна нощ и самота,
след всеки удар, сякаш болката любовта убива
и всичко потъва във тъма.
След всеки час, преминал в сълзи,
след всеки ден изживян без теб
от незарасналите рани така боли,
че умирам бавно - тук, без теб.
След всеки сън, посветен на теб,
след всяка сутрин, започнала с вик
след всеки спомен за моментите, когато бе до мен,
връщайки се назад, сякаш всичко хубаво траеше просто миг.