Болката на поета
Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство
отново бие в гръдния му кош,
от самотата си твори изкуство,
но сякаш реже себе си със нож!
Раздран, разчорлен и отхвърлен,
сякаш бил се е със хилядна войска,
посреща утрото самотен,
усмихнат е фалшиво за света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарк Стефанова Всички права запазени
