Болката на поета

3.05.2012 г., 10:31 ч.

Поезия » Любовна

918 0 4

Плачът отеква в празна стая,

потъва в тишина от лед.

Утрото не идва, далеч е краят

и плаче тук поредният поет.

Болката, единственото чувство

отново бие в гръдния му кош,

от самотата си твори изкуство,

но сякаш реже себе си със нож!

Раздран, разчорлен и отхвърлен,

сякаш бил се е със хилядна войска,

посреща утрото самотен,

усмихнат е фалшиво за света!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.