Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство
отново бие в гръдния му кош,
от самотата си твори изкуство,
но сякаш реже себе си със нож!
Раздран, разчорлен и отхвърлен,
сякаш бил се е със хилядна войска,
посреща утрото самотен,
усмихнат е фалшиво за света!
© Дарк Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
