May 3, 2012, 10:31 AM

Болката на поета 

  Poetry » Love
1041 0 4

Плачът отеква в празна стая,

потъва в тишина от лед.

Утрото не идва, далеч е краят

и плаче тук поредният поет.

 

Болката, единственото чувство

отново бие в гръдния му кош,

от самотата си твори изкуство,

но сякаш реже себе си със нож!

 

Раздран, разчорлен и отхвърлен,

сякаш бил се е със хилядна войска,

посреща утрото самотен,

усмихнат е фалшиво за света!

 

© Дарк Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??