Ти си толкова различен
от онази нощ, в която те видях
и поисках да те заобичам,
но да те докосна не посмях.
Търсих се в очите ти зелени
безнадеждно... и ме няма в тях,
но открих във миг на откровение
образа на другата жена.
Скитах по пътеките ни тайни,
срещах те, но ти не ме позна.
Стихове, с които ме омайваше,
все за нея писал си, разбрах.
Болката от твоето обичане
впи се в мен, душата ми раздра.
И сега съм толкова различна,
с хиляди години остарях.
© Юлия Барашка Всички права запазени