25.06.2006 г., 14:23

Болката раздираща душите ни

1.1K 0 0
В бара сме.
Всички сме пияни.
Пияни,вкусили алкохола,
вкусили горчивите сълзи.
Вдигаме наздравици
за провалите си.
Смеем се,
но очите тъжни издават
болката силна
раздираща душите ни.
Събрани сме напълно непознати,
група нещастници намиращи утеха
единствено в алкохола.
Непознати и същевременно
така близки.
Болката сближава,
алкохола също.
Но смисъл има ли?
На сутринта отново сме непознати,
отново сме сами с болката
раздираща душите ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...