В бара сме.
Всички сме пияни.
Пияни,вкусили алкохола,
вкусили горчивите сълзи.
Вдигаме наздравици
за провалите си.
Смеем се,
но очите тъжни издават
болката силна
раздираща душите ни.
Събрани сме напълно непознати,
група нещастници намиращи утеха
единствено в алкохола.
Непознати и същевременно
така близки.
Болката сближава,
алкохола също.
Но смисъл има ли?
На сутринта отново сме непознати,
отново сме сами с болката
раздираща душите ни.