25 июн. 2006 г., 14:23

Болката раздираща душите ни

1.1K 0 0
В бара сме.
Всички сме пияни.
Пияни,вкусили алкохола,
вкусили горчивите сълзи.
Вдигаме наздравици
за провалите си.
Смеем се,
но очите тъжни издават
болката силна
раздираща душите ни.
Събрани сме напълно непознати,
група нещастници намиращи утеха
единствено в алкохола.
Непознати и същевременно
така близки.
Болката сближава,
алкохола също.
Но смисъл има ли?
На сутринта отново сме непознати,
отново сме сами с болката
раздираща душите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...