17.05.2016 г., 22:44

Болката в нас

872 1 0

Болката в нас                                                                                                                           Една и съща болка ни раздира,                                                                                             сърцата ни туптят във ритъм бавен,                                                                                  защо все нас за цел избира,                                                                                                   питам я със глас сподавен.                                                                                                                                                                                                                                                       А тя ми се присмива във лицето.                                                                                        - Нима си мислихте, че ще ви подмина?                                                                            Притежавате всичко което                                                                                                    мога с един замах, за миг да срина.                                                                                                                                                                                                                                        Доставяте ми всички материали,                                                                                          на мен оставяте да ги разбъркам смело,                                                                              пробуждам чувства временно заспали,                                                                                от тях вината ви е май начело.                                                                                                                                                                                                                                               Имате в излишък гняв стаена,                                                                                             между зъбите ви скърца гадно,                                                                                             жлъчта до самоиронията ви е наредена,                                                                             от всичко грабя с шепи жадно.                                                                                                                                                                                                                                               Живеете с ината си и с отчаяние в очите,                                                                           всеки свит във своя ъгъл малък,                                                                                           протягате ръце, един на друг си бършете сълзите,                                                             непреглътнали  още горчилката от последния залък.                                                                                                                                                                                                           Какво да кажа, само, че е права,                                                                                          но аз поне не искам да отстъпвам,                                                                                        не го правя нито за чест, нито за слава,                                                                              но някак си от позицията си не се отдръпвам.                                                                                                                                                                                                                     До гуша ми дойде да съм все мила,                                                                                       да ме правят вечно на глупачка,                                                                                           пръстите в юмрук съм си свила,                                                                                           отказвам вече всеки да ме мачка.                                                                                                                                                                                                                                            Чудя се кога ли ще ми писне                                                                                                 и ще изкрещя: - По дяволите, достатъчно, стига!                                                                 Ще стане мазало, всичко ще се вкисне,                                                                               от казаните думи ще ми се повдига.                                                                                                                                                                                                                                     И разранена, кървяща, но свободна,                                                                                     ще тръгна, без път и посока                                                                                                   и няма да чувам, че за нищо не съм годна,                                                                           че съм изгнила, непотребна стока.                                                                                                                                                                                                                                         Ще докажа на себе си, че още ме бива,                                                                                че мога, че зная, че искам,                                                                                                      вече няма живота ми да е с боя сива,                                                                                  дъгата в ръцете си ще стискам.                                                                                                                                                                                                                                                 Но едно гласче детско все ме спира,                                                                                     от очите му надежда неизказана ме поглежда,                                                                   слова да ме успокои винаги намира                                                                                     и главата ми примирено отново се свежда.                                                                                                                                                                                                                         Сигурно и ти си с мен съгласен,                                                                                           усещам как ожесточено ми кимаш,                                                                                       чувам в ухото си отговора ти безгласен,                                                                               защото връзка с душата ми имаш.                                                                                                                                                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....