Болката в нас Една и съща болка ни раздира, сърцата ни туптят във ритъм бавен, защо все нас за цел избира, питам я със глас сподавен. А тя ми се присмива във лицето. - Нима си мислихте, че ще ви подмина? Притежавате всичко което мога с един замах, за миг да срина. Доставяте ми всички материали, на мен оставяте да ги разбъркам смело, пробуждам чувства временно заспали, от тях вината ви е май начело. Имате в излишък гняв стаена, между зъбите ви скърца гадно, жлъчта до самоиронията ви е наредена, от всичко грабя с шепи жадно. Живеете с ината си и с отчаяние в очите, всеки свит във своя ъгъл малък, протягате ръце, един на друг си бършете сълзите, непреглътнали още горчилката от последния залък. Какво да кажа, само, че е права, но аз поне не искам да отстъпвам, не го правя нито за чест, нито за слава, но някак си от позицията си не се отдръпвам. До гуша ми дойде да съм все мила, да ме правят вечно на глупачка, пръстите в юмрук съм си свила, отказвам вече всеки да ме мачка. Чудя се кога ли щ ...