Чувам стон, а после грохот, силен тътен във нощта,

мощен трясък, счупено стъкло, от вятъра ли е това?

Не, не е, това е моето голямо и нещастно сърце,

разлагащо се бавно във твоите нежни две ръце,

плачейки със кървави сълзи, скъсано на две,

едвам-едвам туптейки, като че всеки момент ще спре,

треперейки от студ, сковано в ледените длани,

сърцето на един луд, което ти си взе, без никой да те кани

и сега кръвта тече по твоите пръсти, жестоко бъркаш в моите рани,

като бездомно дете съм, няма кой да ме нахрани,

и от глад умирам, гладен за любов, за теб,

храня се със всеки ред, молейки се за късмет,

мечтаейки да си до мен, а сърцето ми кърви ли, кърви,

като лед на котлон се топи, а ти го стискаш и боли,

и със хладно безразличие нехайно го подхвърляш

и всичките ми чувства безразборно разхвърляш

като бездомно куче кофа за боклук пред месарски магазин,

сърцето ми от любов изгаря, а ти гасиш го с керосин,

със своето мълчание, като не ми обръщаш внимание,

така само разпалваш огъня вътре в мен повече, влюбен съм до отчаяние,

безумно искам те, да бъда с теб е моето най-съкровено желание,

питам се дали съм ти безразличен или лъжливо е твоето нехание,

дали си мислиш поне малко за мен, дали настръхваш, щом ме зърнеш,

дали ще дойде ден, когато ще те целуна и ти ще ми отвърнеш?

Дали ме обичаш или ме мразиш, или въобще не съм ти интересен,

дали бих те трогнал с думи, а дали дори със тази тъжна песен?

Боли ме сърцето, страдам по теб вече цяла есен,

че не сме заедно - на съдбата и най-вече на себе си съм бесен,

болен съм от болест страшна, заразен бях от усмивката ти прекрасна,

неземна, чувствена и страстна, но, по дяволите, толкова опасна...

Болен съм, надежда няма, заразен от любов съм, болката е нетърпима,

за нея няма лекарство, няма ваксина,

сърцето ми е като инвалид, но за счупените части няма шина,

болката е смъртоносна, ако бе физическа на мига щях да си замина,

и цял живот мъката ще е така непоносима,

уви, тази болест е неизлечима...