Болят ли крилете във алено...?
Утрото безмълвно днес лежи
и измерва всички разстояния.
Минало в гърлата ни горчи.
Бъдещето ражда издихания.
***
Ти и аз, и тази сива гара…
И какво ли счупи тишината?
И крещи Вселена много стара.
И пейзаж умира над реката.
И попиват мигове неясни.
И настръхва сивият перон.
И денят в очите бавно гасне
и изтръгва най-печален стон!
***
Птица плаче в далечните друми.
Болят ли крилете във алено…?
Аз отнасям неказани думи
в ъглите на твоето нямане…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
