Бор расте до мургава еличка,
и с игличките я гъделичка.
Не ги спира нито пек, ни зима!
Това борче много клонки има:
с горните я гали по косата,
долните й пъха под полата,
средните във пазвата й свира
и в гърдичките й се допира.
А еличката, безкрай щастлива,
в смях игрив неспирно се залива!
А пък нощем - като се загърнат
и със клонките си се прегърнат, ...