Борба
Нещо май застана между нас,
магия черна или тежка мисъл.
Обви ме облак и с оловна власт
да ме погълне бе си го намислил.
Реши, че може да изсмуче той
на бавни глътки любовта ми.
Забиваше отровни шипове безброй
дълбоко и болезнено в плътта ми.
Дълбаеше сърцето със свредло
и вопли чакаше болезнени да чуе.
Но не позна, от там, като в гнездо,
възраждаше се ново чувство лудо.
Проби стената смело, лъч навлезе.
Магията прониза с светлина.
А тя се сви, изсъска от безсилие
и в пъкъла невидим отлетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Много точно, Танюшка, светла душа си!!! Прегръдка!!!
