22.12.2014 г., 13:58  

Борба

651 0 3

От какво се отказваме?

От какво бягаме...?

Нима вече не търсим любов!?

От стоичната наша -

надъхана съвест че сме много велики!

Мига, във който очи отворим!

Сърцето направи един оборот.

Искрата надежда,

сълза в очите пророни -

и моли... Душата потайна -

да напише куплет!

Милост, безмилостна

любов неразбрана, не любена -

не оправдана...

Химера човешка, грешка.

Или просто съдба!?

Неведоми са любовните мъки.

Терзания...!?

Но нали затова тя е сладка.

Защото е част от кръвта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета Тони,Пламе за хубавите коментари!Весели празници!!!
  • Добър вечер и от мен, Ачо!
    Харесах твоята "Борба" и
    ти желая сам да намериш отговорите
    на въпросите който задаваш!
    Сърдечни поздрави от мен!
  • Добър ден, Ачо!Прочетох стихотворението ти и много ми допадна.Така е по-добре, колкото е по-кратко. Изчистваш ненужното. Съжялявам много, че не мога друго нищо да ти кажа.Много съм наранена от хора, които са в сайта.Пишат анонимни оценки.Стана два пъти ми пишат тройки, а днес са ми писали двойка за последното ми стихотворение"Чудо направи водата"
    .Имах писани три шестици и накрая една двойка.Обръщам се винаги към тебе, защото си ми добър приятел.Искам да спра оценяването, но как? Можеш ли да ми помогнеш?

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...