От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики!
Мига, във който очи отворим!
Сърцето направи един оборот.
Искрата надежда,
сълза в очите пророни -
и моли... Душата потайна -
да напише куплет!
Милост, безмилостна
любов неразбрана, не любена -
не оправдана...
Химера човешка, грешка.
Или просто съдба!?
Неведоми са любовните мъки.
Терзания...!?
Но нали затова тя е сладка.
Защото е част от кръвта.
© Ангел All rights reserved.