22 dic 2014, 13:58  

Борба

655 0 3

От какво се отказваме?

От какво бягаме...?

Нима вече не търсим любов!?

От стоичната наша -

надъхана съвест че сме много велики!

Мига, във който очи отворим!

Сърцето направи един оборот.

Искрата надежда,

сълза в очите пророни -

и моли... Душата потайна -

да напише куплет!

Милост, безмилостна

любов неразбрана, не любена -

не оправдана...

Химера човешка, грешка.

Или просто съдба!?

Неведоми са любовните мъки.

Терзания...!?

Но нали затова тя е сладка.

Защото е част от кръвта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета Тони,Пламе за хубавите коментари!Весели празници!!!
  • Добър вечер и от мен, Ачо!
    Харесах твоята "Борба" и
    ти желая сам да намериш отговорите
    на въпросите който задаваш!
    Сърдечни поздрави от мен!
  • Добър ден, Ачо!Прочетох стихотворението ти и много ми допадна.Така е по-добре, колкото е по-кратко. Изчистваш ненужното. Съжялявам много, че не мога друго нищо да ти кажа.Много съм наранена от хора, които са в сайта.Пишат анонимни оценки.Стана два пъти ми пишат тройки, а днес са ми писали двойка за последното ми стихотворение"Чудо направи водата"
    .Имах писани три шестици и накрая една двойка.Обръщам се винаги към тебе, защото си ми добър приятел.Искам да спра оценяването, но как? Можеш ли да ми помогнеш?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...