18.08.2023 г., 9:42

Борба

364 0 0

 

              Б О Р Б А

 

Нестандартна мисъл,

възбудено Съзнание,

трудно разбираем смисъл,

порив към познание...

Духът се възвисява

и момент такъв настава...,

в главата нещо тресва...,

Истината ярко блесва...,

но към тази ярка светлина

води много дълъг,труден път

и вяра,че не могат,да те спрат,

да отхвърлиш Черната Тъма-

Зинала,Огромна Бездна,

във Която длъжен си да влезнеш.

 

Колко пъти вземат те за луд,

тешейки се над твоите мъки,

присмиват се на твоя труд,

от кожата изкарват те навънка...

Търпиш и твърдо вярваш,

че ще победиш накрая.

Всичко,всичко си заложил

и колко пъти О Великия Боже,

Съмнението грабва те в прегръдка

и ти нашепва с леден глас:

"Душата ти ще взема Аз!",

но Надеждата от вътре пърха

и ти от Нея вдъхновен,

бориш се за утрешния ден.

 

Трудът накрая може да признаят,

но реално няма да го оценят,

малцина са,които знаят,

как трудно Истините се берат.

Ти не можеш,да се спреш,

бориш се докрай,да разбереш,

увлечен в дяволска магия,

къде се Истината крие,

на хората с Любов да я дариш,

като Маяк по пътя да им свети,

ако трябва ще изтръгнеш и Сърцето,

в Лъчите Му света да приютиш...

Съдбата на нашата хубава Земя

в Ръцете е Човешки и в Ума.

 

14.06.1989г.п.Усогорск

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...