Босилеград
Градът заспива във вечерните часове,
събужда се рано – още в зори,
тихият градски шум ме зове
и привиждам улиците дори.
От дясно, като някоя птица,
високо над Босилеград стои –
хълмът, наречен Рисовица
и всекидневно минувачите брои.
От ляво Рамни дел славен
изпраща залеза на слънцето,
който е ден след ден по–равен
и пълни със светлина сърцето.
Тук минава малка река, но пълноводна
нейното име е Драговищица,
налива земята плодородна
и е обявена за кралица.
В Босилеград е моят дом скромен,
там, където съм роден и живял,
който изпълнява всеки мой спомен
за песните, които съм някога пял.
Тук са родителите и роднините,
братята и сестрите, всички приятели,
с които брахме крушите и дините
и бяхме на късмета държатели.
Като дете обичах хубавата песен
и да заиграя ситна ръченица,
да събера узрелия клас наесен
от ръж, царевица и пшеница.
А сега Босилеград остава без мен,
градът с историята известен
оставен, но не само за един ден -
дали към него аз съм честен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
