Във съня ми идваш босонога,
бавно стъпваш ти на пръсти.
Заблестява стаята ми тъмна
на душата някак топло става
и не искам, и не мога
да си тръгна от съня.
През прозореца до мене долетяла
малка падаща звезда.
Във съня ми идваш босонога
и Луната пълна ни огрява.
Аз – смутен, а ти – безкрайно нежна,
в танц нощта ни завъртява.
Нека утрото да бяга,
нека е безкрайна вечерта.
© Хари Спасов Всички права запазени