May 18, 2017, 1:00 PM

Босонога

  Poetry » Love
597 2 9

Във съня ми идваш босонога,

бавно стъпваш ти на пръсти.

Заблестява стаята ми тъмна

на душата някак топло става

и не искам, и не мога 

да си тръгна от съня.

През прозореца до мене долетяла

малка падаща звезда.

Във съня ми идваш босонога

и Луната пълна ни огрява.

Аз – смутен, а ти – безкрайно нежна,

в танц нощта ни завъртява.

Нека утрото да бяга,

нека е безкрайна вечерта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...