27.11.2010 г., 19:40

Босоноги... близнаци

781 0 0

Две души... едно лице.

И пълна симбиоза в мисълта.

Два чифта очи...

протегнати ръце -

два възгледа различни към света.

Когато ви погледна - виждам теб

усмихнат... или честичко замислен.

Не бих сгрешила този силует...

Сърцето ми припомня... ручей бистър

по вените тече... пенливо вино

и пак ме връща в онзи кратък миг

на мир... спокойствие... преди да си замина.

Ръката ми във твоята лежи

и стискам я... дано не я изпусна,

раздялата в сърцето ми тежи

и погледът в очите ми угасна.

Попивам нежно твоя аромат.

ХУ... май това ще го запомня,

представям си те... просто непознат...

Кого ли лъжа... сутринта ще си припомня.

И тръгваме в различните посоки -

две палави деца без страх и бреме

по плажа тичат босоноги...

Дано успеем да откраднем още време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...