27.11.2010 г., 19:40

Босоноги... близнаци

779 0 0

Две души... едно лице.

И пълна симбиоза в мисълта.

Два чифта очи...

протегнати ръце -

два възгледа различни към света.

Когато ви погледна - виждам теб

усмихнат... или честичко замислен.

Не бих сгрешила този силует...

Сърцето ми припомня... ручей бистър

по вените тече... пенливо вино

и пак ме връща в онзи кратък миг

на мир... спокойствие... преди да си замина.

Ръката ми във твоята лежи

и стискам я... дано не я изпусна,

раздялата в сърцето ми тежи

и погледът в очите ми угасна.

Попивам нежно твоя аромат.

ХУ... май това ще го запомня,

представям си те... просто непознат...

Кого ли лъжа... сутринта ще си припомня.

И тръгваме в различните посоки -

две палави деца без страх и бреме

по плажа тичат босоноги...

Дано успеем да откраднем още време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...