Nov 27, 2010, 7:40 PM

Босоноги... близнаци

  Poetry » Love
777 0 0

Две души... едно лице.

И пълна симбиоза в мисълта.

Два чифта очи...

протегнати ръце -

два възгледа различни към света.

Когато ви погледна - виждам теб

усмихнат... или честичко замислен.

Не бих сгрешила този силует...

Сърцето ми припомня... ручей бистър

по вените тече... пенливо вино

и пак ме връща в онзи кратък миг

на мир... спокойствие... преди да си замина.

Ръката ми във твоята лежи

и стискам я... дано не я изпусна,

раздялата в сърцето ми тежи

и погледът в очите ми угасна.

Попивам нежно твоя аромат.

ХУ... май това ще го запомня,

представям си те... просто непознат...

Кого ли лъжа... сутринта ще си припомня.

И тръгваме в различните посоки -

две палави деца без страх и бреме

по плажа тичат босоноги...

Дано успеем да откраднем още време...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....