БОТЕВ И ПОЕТИТЕ
Когато Ботев целуна
козлодуйския бряг,
на тази земя аз не бях,
но съм тук и сега и видях,
как българска майка
целуна чужда земя,
защото в земята на Ботев
нейните гладни деца
ще имат хляб да ядат.
Сега в мен се е свила на топка душата.
И капят пожълтели от болка листата.
И като лепкава слуз ме обгръща мъглата.
“Душата... листата... мъглата...
я остави това на поета!”-
изгрухтя доволно прасето.
“Аз ще си хапна листата,
имам чадър за дъжда и мъглата
и много пари-за душата.”-
изгрухтя отново прасето,
завъртя със хъс дебелия гъз
и свинската смрад ме халоса в главата.
Братя, поети,
не ми се сърдете,
но не утре, СЕГА,
сега красивите рими
оставете за нежни любими
сега своята сила от сърцата
навън извадете!
И не с валчести рими,
а с думи-куршуми
стреляйте в упор!
по алчността - огън!
по свинщината - огън!
по злото - огън!
по глупостта - огън!
Огън!
Огън!
Огън
със думи-куршуми!
И гледайте в Ботев -
просто защото
Поетите иначе не могат...
Октомври 2006г.
© Даша Всички права запазени