БРАЧНО
Съпруже, задръж свободата!
Развързах копринен конец,
по който протича самата,
страхливост, изплела венец.
От възела, стягайки примка,
кървее ни брачен олтар.
Пред поглед на сватбена снимка,
променя ни време–злобар.
В безкрайната сляпа окръжност
придърпвах ревниво въже,
душейки всевечната мъдрост -
в затвора, любов не расте!
26.05.06.
© Милена Христова Всички права запазени