БРАЧНО
Съпруже, задръж свободата!
Развързах копринен конец,
по който протича самата,
страхливост, изплела венец.
От възела, стягайки примка,
кървее ни брачен олтар.
Пред поглед на сватбена снимка,
променя ни време–злобар.
В безкрайната сляпа окръжност
придърпвах ревниво въже,
душейки всевечната мъдрост -
в затвора, любов не расте!
26.05.06.
© Милена Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
