10.06.2023 г., 6:41

Брат ми и морето

707 0 0

Помниш ли морето?

Там където 

скалите бореха се със вълни.

Не забързва ли се

често там сърцето,

когато морският бриз

ухае на мечти?

(или по скоро на водорасли :d)

 

Помниш ли къде пораснахме?

През лета горещи

и безброй беди,

когато не знаехме 

значението на “щастие”

и когато с детски длани

бърсали сме и сълзи.

 

Били сме се и по улиците прашни,

опитвайки да разберем 

какво е да бъдеш мъж.

Минавали сме през какво ли не,

но един на друг никога 

не ще обърнем гръб.

 

Думите понякога ми бягат,

но значението им 

наричам аз любов,

и до последният ми ден

гордо ще изричам -

Аз обичам моя Брат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rambo Silek Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...