Помниш ли морето?

Там където 

скалите бореха се със вълни.

Не забързва ли се

често там сърцето,

когато морският бриз

ухае на мечти?

(или по скоро на водорасли :d)

Помниш ли къде пораснахме?

През лета горещи

и безброй беди,

когато не знаехме 

значението на “щастие”

и когато с детски длани

бърсали сме и сълзи.

Били сме се и по улиците прашни,

опитвайки да разберем 

какво е да бъдеш мъж.

Минавали сме през какво ли не,

но един на друг никога 

не ще обърнем гръб.

Думите понякога ми бягат,

но значението им 

наричам аз любов,

и до последният ми ден

гордо ще изричам -

Аз обичам моя Брат.