Брате мой, Колумбе
О, брате мой, Колумбе!
Сърцето ми отново се опитва
да налучка ритъма на моя град,
във който много късно се завърнах,
за да обикна смешната му пасторалност...
Каквото някога обичах,
като тайфун зад мен остана
по чуждите морета и земи
и аритмично днес умирам –
кротичък еснаф
до хълбоците сладострастни на жена си...
Но пак душата ми е романтична скитница!
Тя е като онези млади котки -
проститутките на Кейптаун,
които някога прегръщах по вертепите
с опразнени джобове и очи препълнени
с движенията хищни на младите тела...
И какво е още моята душа!
Понякога си мисля,
че тя е онзи българо-руски хулиган,
който ближеше снега
под студени северни съзвездия
и умираше, и умираше
за честта си хулиганска...
Но може ли т о в а да е моята душа!
О, брате мой, Колумбе!
Ето, шаря с поглед неспокоен по картините,
изложени в галерията на времето,
с надежда да открия себе си
сред баталиите пъстри на света,
но мен ме няма, мен ме няма никъде
в това гъмжило от шедьоври...
Дори в закотвения кораб,
който хвърля върху кея
романтичната си сянка
под спиралите на викащите
гларуси...
Дори във този сладкодумен разказвач
на минали истории,
във които като клони са преплетени
измисленото със реалното...
Мен ме няма никъде!
Дори и тук, във моя град
върху шепите на Тракия,
в мелницата на скучната му делничност...
Дори във това портретче двуизмерно
на плешиво полусляпо старче,
така безлично и смалено
под опрощаващия поглед
на благоверната съпруга...
Мен ме няма никъде!
О, брате мой, Колумб нещастен!
Откривателю на нови материци,
на атоли и архипелази,
под чиито небеса, както и навсякъде,
хората са домове на самите себе си,
а аз, избродил хоризонтите на този свят,
не се намерих никъде...
Нито в пристанището,
откъдето някога потеглих
по твоите дълги маршрути,
нито в живите искрици на нечии очи,
нито в моя сляп и празен поглед,
с който ме е страх да гледам в хората,
нито в мъчителните пътища,
които нощем пак изброждам,
преди да ме обгърне нежно
сънят на нищото...
О, сигурно, сигурно аз съм там,
целият в остарялата си кожа
и душата ми на скитник
може би е там,
но няма, няма как това да знам,
о, брате мой, Колумбе,
за да го разкажа!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свилен Бинев Всички права запазени
