PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
26.08.2008 г., 10:51

Брегове

1.2K 0 7
знаеш ли....
уморих се да бродя...
и търся...
бреговете ми
стръмно надвиснали над реката
започнаха да се ронят
изчерпаха силите си
да стоят непоклатимо

течението носи ги
някъде...
някъде там...
към морето

то е приютът им ... все още
и преди
и сега

дори да останеш
при тях
моите брегове
те вече бързат към морския залез

бленуват да го докоснат отново

но след него не следва
смъртта на звездата
следва
изгрев светъл
и
прераждане
ново...

-----------------------------
22 юли 2008
Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0