PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
Aug 26, 2008, 10:51 AM

Брегове

  Poetry » Love
1.2K 0 7
знаеш ли....
уморих се да бродя...
и търся...
бреговете ми
стръмно надвиснали над реката
започнаха да се ронят
изчерпаха силите си
да стоят непоклатимо

течението носи ги
някъде...
някъде там...
към морето

то е приютът им ... все още
и преди
и сега

дори да останеш
при тях
моите брегове
те вече бързат към морския залез

бленуват да го докоснат отново

но след него не следва
смъртта на звездата
следва
изгрев светъл
и
прераждане
ново...

-----------------------------
22 юли 2008
Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0