Aug 26, 2008, 10:51 AM

Брегове

  Poetry » Love
1.2K 0 7
знаеш ли....
уморих се да бродя...
и търся...
бреговете ми
стръмно надвиснали над реката
започнаха да се ронят
изчерпаха силите си
да стоят непоклатимо

течението носи ги
някъде...
някъде там...
към морето

то е приютът им ... все още
и преди
и сега

дори да останеш
при тях
моите брегове
те вече бързат към морския залез

бленуват да го докоснат отново

но след него не следва
смъртта на звездата
следва
изгрев светъл
и
прераждане
ново...

-----------------------------
22 юли 2008
Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...