PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
26 авг. 2008 г., 10:51

Брегове

1.2K 0 7
знаеш ли....
уморих се да бродя...
и търся...
бреговете ми
стръмно надвиснали над реката
започнаха да се ронят
изчерпаха силите си
да стоят непоклатимо

течението носи ги
някъде...
някъде там...
към морето

то е приютът им ... все още
и преди
и сега

дори да останеш
при тях
моите брегове
те вече бързат към морския залез

бленуват да го докоснат отново

но след него не следва
смъртта на звездата
следва
изгрев светъл
и
прераждане
ново...

-----------------------------
22 юли 2008
Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0