Брегове
Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя.
Отидоха зад хоризонта -
две сенки светли.
И нощни думи чувам
във сънищата само.
И утрото прогонва
шепот, смях.
И тръгвам пак по своя бряг.
Размиха се реките през късното ми лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
