Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев,
във утрото на твоето желание,
почувствала в живота ти, че липсвам,
и нямаш вече време за страдания.
А някъде в привидния уют,
на мойто доскучало битие,
надявах се наистина на чудо,
в сърцето ми любов да порасте́. ...