Понякога вълнѝте се отдръпват 

в покоите на свойто междучасие, 

а пясъка запомнил ти е стъпките,

с които извървяваш любовта си. 

Тогава те погледнах с онзи изгрев,  

във утрото на твоето желание, 

почувствала в живота ти, че липсвам, 

и нямаш вече време за страдания. 

А някъде в привидния уют, 

на мойто доскучало битие, 

надявах се наистина на чудо, 

в сърцето ми любов да порасте́. 

И сляхме се в безбрежните си блянове. 

(Ти имаше сериозни намерения.) 

Аз мислех, че със Господ имам планове, 

но молех Го за теб в стихотворения... 

Понякога морето се прибира. 

и в хиляди следи четат се спомени. 

Брегът е там, където те намирам. 

В душата ми, ти пуснала си корени... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

29.09.2023