Брегът е там, където те намирам...
Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев,
във утрото на твоето желание,
почувствала в живота ти, че липсвам,
и нямаш вече време за страдания.
А някъде в привидния уют,
на мойто доскучало битие,
надявах се наистина на чудо,
в сърцето ми любов да порасте́.
И сляхме се в безбрежните си блянове.
(Ти имаше сериозни намерения.)
Аз мислех, че със Господ имам планове,
но молех Го за теб в стихотворения...
Понякога морето се прибира.
и в хиляди следи четат се спомени.
Брегът е там, където те намирам.
В душата ми, ти пуснала си корени...
©тихопат.
Данаил Антонов
29.09.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
