Брегът на мечтите
Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни,
армия да имам с щитове златни,
а аз да съм рицар с блестящи доспехи,
и в битки славни, да жъна успехи.
Годините минават, имах път на там,
всичко бе обрасло с храсталак голям
брегът се бе изронил, водата не тече,
няма ги козите с малкото момче.
Светилото прежуря, както бе преди
и вятърът пак роши сухите треви
а потта се стича по че́лото ми бледо,
и баба сякаш шепне......
-Мечтите си къде изгуби, чедо?
Авт. Весо: 05.01.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
