5 янв. 2020 г., 20:52

Брегът на мечтите 

  Поэзия
5.0 / 6
750 2 7
Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни,
армия да имам с щитове златни,
а аз да съм рицар с блестящи доспехи,
и в битки славни, да жъна успехи.
Годините минават, имах път на там,
всичко бе обрасло с храсталак голям
брегът се бе изронил, водата не тече,
няма ги козите с малкото момче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »