5 янв. 2020 г., 20:52

Брегът на мечтите 

  Поэзия
576 2 7

 

 

Край реката, на стръмния бряг,

беше отдавна, бях рошав хлапак

мечтаех на сянка, лежащ под липите,

а наоколо кротко  пасяха козите.

 

Мечтите детски са тъй необятни,

армия да имам с щитове златни,

а аз да съм рицар с блестящи доспехи,

и в битки славни, да жъна успехи.

 

Годините минават, имах път на там,

всичко бе обрасло с храсталак голям

брегът се бе изронил, водата не тече,

няма ги козите с малкото момче.

 

Светилото прежуря, както бе преди

и вятърът пак роши  сухите треви

а потта се стича по че́лото ми бледо,

и баба сякаш шепне......

-Мечтите си къде изгуби, чедо?

 

Авт. Весо: 05.01.2020г.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех ... понякога губим мечтите, понякога те погубват нас. Зависи от мечтите, де. Определено и тук ме грабна!
  • Дансито, благодаря ти за прекрасния стих човече. Много ми хареса.
  • Винаги трябва за имаш мечта,
    тя е двигател, опора, магия.
    Нека лети, като бърза стрела,
    пътят е важен, той ценното крие!
  • Брине, всичко се променя - права си. Но защо забравяме от къде сме тръгнали. Костенурката ще се върне след години на същия бряг от където се е излюпила, за да снесе яйцата си. Сьомгата ще се върне, за да умре на същото място от където се е родила. Много са примерите, а Човекът...??? Юрка, различно е и това е тъжното. Знаеш ли, като дете си говорех с животните на село и мисля, че те ме разбираха повече от някои хора днес. Приятелски благодарности, че се отбихте!
  • Прекрасни са ти спомените, Весо! Дете сред природата покрай баба и дядо! Днес всичко е различно. Хареса ми! 😋
  • Вярно е Краси, всеки гущер мечтае да стане крокодил и всяка котка - тигър, ама не става. Същото е и с хората. "Ангелче", радвам се че си тук. А колкото до Рицаря...... той намерил своята принцеса и заживели дълго и щастливо.
  • Те така е с мечтите... и ние се променяме.
Предложения
: ??:??