Брегът на мечтите

Поэзия

867 2 7

Край реката, на стръмния бряг,

беше отдавна, бях рошав хлапак

мечтаех на сянка, лежащ под липите,

а наоколо кротко пасяха козите.

Мечтите детски са тъй необятни,

армия да имам с щитове златни,

а аз да съм рицар с блестящи доспехи,

и в битки славни, да жъна успехи.

Годините минават, имах път на там,

всичко бе обрасло с храсталак голям

брегът се бе изронил, водата не тече,

няма ги козите с малкото момче.

Светилото прежуря, както бе преди

и вятърът пак роши сухите треви

а потта се стича по че́лото ми бледо,

и баба сякаш шепне......

-Мечтите си къде изгуби, чедо?

Авт. Весо: 05.01.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Си_Мапипис (Симона Богданска)

Ех ... понякога губим мечтите, понякога те погубват нас. Зависи от мечтите, де. Определено и тук ме грабна!

2020-01-22T11:34:35+02:00
художника (Веселин Христов)

Дансито, благодаря ти за прекрасния стих човече. Много ми хареса.

2020-01-09T09:55:40+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Винаги трябва за имаш мечта,
тя е двигател, опора, магия.
Нека лети, като бърза стрела,
пътят е важен, той ценното крие!

2020-01-08T23:34:24+02:00
художника (Веселин Христов)

Брине, всичко се променя - права си. Но защо забравяме от къде сме тръгнали. Костенурката ще се върне след години на същия бряг от където се е излюпила, за да снесе яйцата си. Сьомгата ще се върне, за да умре на същото място от където се е родила. Много са примерите, а Човекът...??? Юрка, различно е и това е тъжното. Знаеш ли, като дете си говорех с животните на село и мисля, че те ме разбираха повече от някои хора днес. Приятелски благодарности, че се отбихте!

2020-01-06T18:37:47+02:00
Yuri (Yuri Yovev)

Прекрасни са ти спомените, Весо! Дете сред природата покрай баба и дядо! Днес всичко е различно. Хареса ми! 😋

2020-01-06T17:50:36+02:00