Jan 5, 2020, 8:52 PM

Брегът на мечтите

  Poetry
876 2 7

 

 

Край реката, на стръмния бряг,

беше отдавна, бях рошав хлапак

мечтаех на сянка, лежащ под липите,

а наоколо кротко  пасяха козите.

 

Мечтите детски са тъй необятни,

армия да имам с щитове златни,

а аз да съм рицар с блестящи доспехи,

и в битки славни, да жъна успехи.

 

Годините минават, имах път на там,

всичко бе обрасло с храсталак голям

брегът се бе изронил, водата не тече,

няма ги козите с малкото момче.

 

Светилото прежуря, както бе преди

и вятърът пак роши  сухите треви

а потта се стича по че́лото ми бледо,

и баба сякаш шепне......

-Мечтите си къде изгуби, чедо?

 

Авт. Весо: 05.01.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех ... понякога губим мечтите, понякога те погубват нас. Зависи от мечтите, де. Определено и тук ме грабна!
  • Дансито, благодаря ти за прекрасния стих човече. Много ми хареса.
  • Винаги трябва за имаш мечта,
    тя е двигател, опора, магия.
    Нека лети, като бърза стрела,
    пътят е важен, той ценното крие!
  • Брине, всичко се променя - права си. Но защо забравяме от къде сме тръгнали. Костенурката ще се върне след години на същия бряг от където се е излюпила, за да снесе яйцата си. Сьомгата ще се върне, за да умре на същото място от където се е родила. Много са примерите, а Човекът...??? Юрка, различно е и това е тъжното. Знаеш ли, като дете си говорех с животните на село и мисля, че те ме разбираха повече от някои хора днес. Приятелски благодарности, че се отбихте!
  • Прекрасни са ти спомените, Весо! Дете сред природата покрай баба и дядо! Днес всичко е различно. Хареса ми! 😋

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...