5 ene 2020, 20:52

Брегът на мечтите

  Poesía
865 2 7

 

 

Край реката, на стръмния бряг,

беше отдавна, бях рошав хлапак

мечтаех на сянка, лежащ под липите,

а наоколо кротко  пасяха козите.

 

Мечтите детски са тъй необятни,

армия да имам с щитове златни,

а аз да съм рицар с блестящи доспехи,

и в битки славни, да жъна успехи.

 

Годините минават, имах път на там,

всичко бе обрасло с храсталак голям

брегът се бе изронил, водата не тече,

няма ги козите с малкото момче.

 

Светилото прежуря, както бе преди

и вятърът пак роши  сухите треви

а потта се стича по че́лото ми бледо,

и баба сякаш шепне......

-Мечтите си къде изгуби, чедо?

 

Авт. Весо: 05.01.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех ... понякога губим мечтите, понякога те погубват нас. Зависи от мечтите, де. Определено и тук ме грабна!
  • Дансито, благодаря ти за прекрасния стих човече. Много ми хареса.
  • Винаги трябва за имаш мечта,
    тя е двигател, опора, магия.
    Нека лети, като бърза стрела,
    пътят е важен, той ценното крие!
  • Брине, всичко се променя - права си. Но защо забравяме от къде сме тръгнали. Костенурката ще се върне след години на същия бряг от където се е излюпила, за да снесе яйцата си. Сьомгата ще се върне, за да умре на същото място от където се е родила. Много са примерите, а Човекът...??? Юрка, различно е и това е тъжното. Знаеш ли, като дете си говорех с животните на село и мисля, че те ме разбираха повече от някои хора днес. Приятелски благодарности, че се отбихте!
  • Прекрасни са ти спомените, Весо! Дете сред природата покрай баба и дядо! Днес всичко е различно. Хареса ми! 😋

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...