БРЕГЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена
с отнесен поглед някъде между звездите.
Всично бе красиво, непринудено,
морето, самотната луна, вълните...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
След години отново се завръщам същата,
защото искам дете да се почувствам пак.
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена
с отнесен поглед някъде между звездите.
Всично бе красиво, непринудено,
морето, самотната луна, вълните...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
След години отново се завръщам същата,
защото искам дете да се почувствам пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
