БРЕГЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена
с отнесен поглед някъде между звездите.
Всично бе красиво, непринудено,
морето, самотната луна, вълните...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
След години отново се завръщам същата,
защото искам дете да се почувствам пак.
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена
с отнесен поглед някъде между звездите.
Всично бе красиво, непринудено,
морето, самотната луна, вълните...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
След години отново се завръщам същата,
защото искам дете да се почувствам пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
