Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
22.07.2009 г., 1:03 ч.

Бреме... 

  Поезия » Друга
489 0 3

И само нощем, щом аз там излизах,

ме замеряха с глупави поздрави,

умни ласки - далечните бризове,

стенеха днес над другия остров.

И тъжно беше ми, чувствах аз болка,

там в сърцето и докосвах с ръката

там, но тя беше страшна висулка

бе дебела за мене врата!


И не е тялото ми веч онзи дом,

студено е, студено - няма пламък,

огнището е черно като ров,

а ровът ми напомня, че те няма.

Но ти си тук, усещам го по бремето,

което носиш, с което се роди,

и със стигмата на твоето безвремие

беляза мен, а тебе прероди!

 

И беше туй за мене толкоз пагубно,

животът! Толко, толкова нелеп,

остави ме да мъкна сам товара си,

а тежък бе... най-тежкото бе в теб...

 

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма начин да не влезеш в душата на всеки, който те прочете! Поздрави!!!
  • Финалът много ми хареса! Поздрави, Митко!
  • Стиховете ти са прекрасни! Въздействат страшно силно!
    И ставаш все по-добър и по-добър..
Предложения
: ??:??