До нежната брезица край гората
растеше див, но млад бръшлян;
щом бръснеше стихиен вятър,
хълцукаше, до корен разлюлян.
Веднъж неволно той протегна
към младата брезичка пръсти
и, разтопен в любовен плам,
започна да бърбори
и се кръсти:
- Ах, моя радост, първа и последна!
За моя бъдеща съпруга
и стройна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация