До нежната брезица край гората
растеше див, но млад бръшлян;
щом бръснеше стихиен вятър,
хълцукаше, до корен разлюлян.
Веднъж неволно той протегна
към младата брезичка пръсти
и, разтопен в любовен плам,
започна да бърбори
и се кръсти:
- Ах, моя радост, първа и последна!
За моя бъдеща съпруга
и стройна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up