18.05.2022 г., 23:15 ч.  

Брезичка в крайния квартал 

  Поезия » Любовна
160 2 3

БРЕЗИЧКА В КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

 

Не си ли малко закъснял

да дириш билки вместо прошка?

Снегът, отдавна навалял,

блести по синята ми брошка.

 

С валмо от прах и тишина,

проядено от гладни мишки,

пових ранената луна

и стоплих я – да не въздиша.

 

А тази обич преболях.

Назад не искам да се връщам.

На покрива ми звезден прах

смълчаната тъма прегръща.

 

И тихо е, като че вън

не трепкат и за миг листата.

Замръзнало в безкраен сън,

сърцето липсите пресмята.

 

Не чух последния му тон.

Как трупа се снега ще гледам.

В дома си нямам телефон.

Нито угрижени съседи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??