Брезичка в крайния квартал
БРЕЗИЧКА В КРАЙНИЯ КВАРТАЛ
Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка.
С валмо от прах и тишина,
проядено от гладни мишки,
пових ранената луна
и стоплих я – да не въздиша.
А тази обич преболях.
Назад не искам да се връщам.
На покрива ми звезден прах
смълчаната тъма прегръща.
И тихо е, като че вън
не трепкат и за миг листата.
Замръзнало в безкраен сън,
сърцето липсите пресмята.
Не чух последния му тон.
Как трупа се снега ще гледам.
В дома си нямам телефон.
Нито угрижени съседи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
