Медхора (Лора)
43 201
6.12.2008 г., 20:40 ч.

Брод 

  Поезия » Философска
545 0 3

Разговор със смъртта...

 

С ангелско лице,  
белоснежна премяна
и усмивка блага
пристъпва тихо
в градината на живота
и тръгва си с букет
от безсмъртни цветя.
- Не се страхувай - ми прошепва.
- Ще настъпи миг, в който
ще се молиш да се върна.
- Не се страхувам - й отвръщам
 с безизразни очи.
- Ти всичко ми отне и
душата ми разпръсна
на безброй пeсъчинки,
изгубени в безкрая.
Защо си милостива
към мен СЕГА?
Със същата усмивка блага,
на грижовна майка към дете,
ми отговаря:
- Не разбираш ли?
Ти си по-жива,
защото мен ме има.
Аз съм просто брод  
към  новия  живот.

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??