Брод
Разговор със смъртта...
С ангелско лице,
белоснежна премяна
и усмивка блага
пристъпва тихо
в градината на живота
и тръгва си с букет
от безсмъртни цветя.
- Не се страхувай - ми прошепва.
- Ще настъпи миг, в който
ще се молиш да се върна.
- Не се страхувам - й отвръщам
с безизразни очи.
- Ти всичко ми отне и
душата ми разпръсна
на безброй пeсъчинки,
изгубени в безкрая.
Защо си милостива
към мен СЕГА?
Със същата усмивка блага,
на грижовна майка към дете,
ми отговаря:
- Не разбираш ли?
Ти си по-жива,
защото мен ме има.
Аз съм просто брод
към новия живот.
© Лора All rights reserved.
