22.06.2017 г., 17:17

Броеница

1.3K 1 0

В мислите си връщам се назад

и на живота правя си анализ,

също като стар мъдрец брадат,

въртящ в ръцете своя наниз.

 

И щрака с пръсти броеницата,

пренасям  се в детските си спомени,

когато си играех вън с дечицата,

безгрижни още, от нищо несломени.

 

И пак защрака  броеницата на дните

и ето  ме голяма, вече съм девойка,

тогава  виждах само чрез мечтите,

а живота слагах в нещо, като кройка.

 

Минават пред очите мъниста кехлибарени,

искрящи, сиви, пъстри, сякаш са видения,

сега разбрах това са дните ми нашарени,

с победи, болки, радост и падения.

 

Вървят годините, прехвърлят се мъниста,

душата натежава от тревоги и борби,

вървиш по пътя  с линия вълниста,

пресичана от чужди пътища, съдби.

 

Накрая си прехвърлил своя наниз,

но той в ръцете е на стар мъдрец

и когато дойде краят –  твоя залез,

той знае, че човек си –  не  светец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...