В мислите си връщам се назад

и на живота правя си анализ,

също като стар мъдрец брадат,

въртящ в ръцете своя наниз.

И щрака с пръсти броеницата,

пренасям  се в детските си спомени,

когато си играех вън с дечицата,

безгрижни още, от нищо несломени.

И пак защрака  броеницата на дните

и ето  ме голяма, вече съм девойка,

тогава  виждах само чрез мечтите,

а живота слагах в нещо, като кройка.

Минават пред очите мъниста кехлибарени,

искрящи, сиви, пъстри, сякаш са видения,

сега разбрах това са дните ми нашарени,

с победи, болки, радост и падения.

Вървят годините, прехвърлят се мъниста,

душата натежава от тревоги и борби,

вървиш по пътя  с линия вълниста,

пресичана от чужди пътища, съдби.

Накрая си прехвърлил своя наниз,

но той в ръцете е на стар мъдрец

и когато дойде краят –  твоя залез,

той знае, че човек си –  не  светец.