Jun 22, 2017, 5:17 PM

Броеница

1.3K 1 0

В мислите си връщам се назад

и на живота правя си анализ,

също като стар мъдрец брадат,

въртящ в ръцете своя наниз.

 

И щрака с пръсти броеницата,

пренасям  се в детските си спомени,

когато си играех вън с дечицата,

безгрижни още, от нищо несломени.

 

И пак защрака  броеницата на дните

и ето  ме голяма, вече съм девойка,

тогава  виждах само чрез мечтите,

а живота слагах в нещо, като кройка.

 

Минават пред очите мъниста кехлибарени,

искрящи, сиви, пъстри, сякаш са видения,

сега разбрах това са дните ми нашарени,

с победи, болки, радост и падения.

 

Вървят годините, прехвърлят се мъниста,

душата натежава от тревоги и борби,

вървиш по пътя  с линия вълниста,

пресичана от чужди пътища, съдби.

 

Накрая си прехвърлил своя наниз,

но той в ръцете е на стар мъдрец

и когато дойде краят –  твоя залез,

той знае, че човек си –  не  светец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...