БРОИЛКА НА СПЕСТЕНИ ДНИ
Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер,
сълза по стръмното ждрело
просветнала подобно глетчер
връз воденично колело,
с което времето изтече,
погълнат от мъгла разлом,
калинка с алено елече,
подирила за миг подслон ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация